Останките на свръхновата N132D във видимата и рентгенова област
APOD
APOD, 25 октомври 2005
Заслуга: NASA, ESA, и The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Благодарност: J.C. Green (Univ. of Colorado) and the Cosmic Origins Spectrograph (COS) GTO team; NASA/CXO/SAO
Обяснение: Хиляди години след като звезда експлоадира, нейните останки продължават да сияят ярко в различните части на спектъра. Такъв е и случаят с N132D, остатък от свръхнова намиращ се в съседната ни галактика Голям Магеланов облак (ГМО). Разширяващата се обвивка от тази експлозия вече се простира на 80 светлинни години и е разпръснала материя с маса около 600 пъти масата на Слънцето. N132D беше заснета наскоро във видимия спектър с доста големи детайли с помощта на Космическия телескоп Хъбъл. Образът от Хъбъл бе комбиниран след това с позиционно съвпадащ детайлен образ в рентгеновия диапазон заснет от Рентгеновата обсерватория Чандра. Комбинацията, показана горе показва в представителни цветове почти сферично разпространяващата се ударна вълна осветена от розовата емисия от водорода и виолетовата от кислорода. Плътно поле от нямащи връзка звезди, също от ГМО, изпълва образа. Изучаването на образа дава възможност да се изучи материята която се крие дълбоко в звездите. N132D се простира в диаметър около 150 светлинни години и отстои от нас на около 160 000 светлинни години в посока на съзвездието Дорадо (Риба меч).
