Астрофотография с дългофокусни обективи

Автор: Михаил Томов.

Почти всеки поне веднъж в живота си се е заглеждал в звездното небе извън града и неминуемо е изпадал във възхита от гледката на неизброимите звезди. За някои тази гледка е извор на вдъхновение за нескончаемите им опити да запечатат чудесата на вселената. Един от методите на астрофотографията е снимането с дългофокусни обективи (с фиксиран фокус, за предпочитане). Снимките които виждате са направени именно по този начин, в периода 9-12 септември 2004 г. , от мен и любителя-астрофотограф Делян Тошев. Мястото – Националната астрономическа обсерватория “Рожен”, изключително тъмно и чисто – две важни условия за хубави астро-фото сесии. Използвахме руския обектив ТАИР-3С (300/4.5) и телескоп ТАЛ-1 (известен още като Мицар, от името на една от звездите в опашката на Голямата мечка). Температурата на външната среда бе около нулата. Обективът с прикачена Практика и монтиран филм Konica VX-400 бе окачен успоредно на телескопа. Самият телескоп служеше като водач на системата така че звездите да останат неподвижни при дългите експозиции (които могат да бъдат от 15-20 мин. до час). Снимахме на скорост “B” с помощта на застопоряващо се жило. След натискане на жилото откривахме обектива (добре е да е закрит преди началото на експозицията, за да се избегне ефектът на потрепването от щракването на апарата). След което започвахме т.нар. “гидиране”, или още “водене”, което значи че фотографът следи през окуляра на телескопа при голямо увеличение (примерно 90 пъти и повече) някоя ярка звезда и с държи в центъра на полето с помощта на микро-винтовете на телескопа. Една от тънкостите е, че при добре монтиран телескоп въртенето се извършва само по една от осите - ако се налагат корекции и по двете оси, ще се получи ефект на “въртене на полето”, при което в центъра обектът по който е водено ще остане точка, а по краищата на кадъра звездите ще описват дъги. При телескопа Мицар воденето е ръчно. По-съвременните любителски телескопи са снабдени с мотор, което допълнително улеснява заснемането с дълги експозиции. Поради ефекта на “реципрочната грешка” при цветните негативни филми (отслабването на чувствителността на отделните цветни слоеве с времето при дълги експозиции), обикновено образът е цветово променен. Това налага цифрова обработка на сканираните образи. Снимките, които виждате тук, са обработени с Photoshop 6.0 (за уплътняване на фона и премахване на винетирането) и с Gimp 2.0 (за премахване на шума). Начин за избягване на проблемите с промените в цвета е използването на качествени диапозитивни филми с ISO 200 или 400. Ето и малко любопитна информация за заснетите обекти:

Обектът M31 (31-ият обект от каталога на Месие) е известната галактика Андромеда, най-близката голяма съседна до нас галактика, участваща във формирането на Локалната група галактики заедно с нейните спътници (вкл. М32 и М110 - двете ярки малки елиптични галактики), нашия Млечен път и спътниците му, М33, Магелановите облаци и други. Съдържа над 300 милиарда звезди и се намира на около 3 млн. св. години от нас. Движи се в посока към нашата галактика със скорост 100 км/сек. Видима с невъоръжено око при умерено добри условия, този обект е бил известен като “малкия облак” за персийския астроном Абд-ал-Рахман Ал-Суфи, който с описал през 964 пр. Хр. в своята Книга на неподвижните звезди. Чарлз Месие с каталогизирал на 3 август 1764 г. Дълго време било считано, че “Великата мъглявина Андромеда” е най-близката от мъглявините до нас. През 1864 г. Уилям Хюйгенс, пионерът на спектроскопията, забелязал разликата й със спектъра на газовите мъглявини и открил, че нейният е по-скоро като на “мъглявините” със звездоподобен непрекъснат спектър, известни днес като галактики. В днешно време галактиката Андромеда е най-изучаваната “външна” галактика. Представлява особен интерес, тъй като позволява изучаването на всички особености на една галактика отвън, които откриваме и в Млечния път, но които не можем да наблюдаваме, тъй като са скрити от междузвезден прах – спиралната структура, глобуларни и разсеяни звездни купове, междузвездно вещество, планетарни мъглявини, останки от свръхнови, галактично ядро, спътници. Снимката е направена от мен и Делян Тошев на 12 септември 2004 г., на територията на НАО"Рожен" с об. ТАИР 300/4.5, Коника VX400, експ. 22 мин., гидиране (водене) с телескоп Мицар, обработена с Gimp 2.0 и Photoshop 6.0.

Открита е през 1610 г. от Николас-Клод Фабри. Намира се на около 1500-1600 св. години и е най-ярката дифузна мъглявина на небето, видима с невъоръжено око и прекрасна гледка в полето на всеки телескоп, от най-малкия до тези в най-големите обсерватории на Земята. Представлява главната част на по-голям облак от газ и прах, който се простира върху повече от половината от съзвездието Орион. Линейната дължина на този гигантски облак е няколко стотици св. години. Може да се визуализира чрез дълги експозиции. Самата мъглявина Орион в северния си край е разделена от тъмна ивица, добре видима на астрофотографиите. Малката допълнителна част от мъглявината след тъмната ивица е получила от Чарлз Месие допълнителен номер М43. Тъмната мъглявина, разделяща М42 от М43, е известна като Рибешка уста, а ярките части от двете страни на М42 като “крилата”. В единия край на Рибешката уста се намира известният куп от новоформирани звезди, наречен “Трапеца”.

Мъглявината Орион е заснета от мен и Делян Тошев, полузамръзнали на 11 септември 2004 г. около 4:30 часа сутринта в района на НАО "Рожен". ТАИР 300/4.5, Konica VX400, 26 мин. експозиция, обработка - Gimp. Гидиране - с телескоп ТАЛ-1 (Мицар)