Марс

Марс е четвъртата планета от Слънчевата система и е седмата по големина.

        орбита:             227 940 000 km (1.52 AU) от Слънцето
        диаметър:                                                    6 794 km
        маса:                                                     6.4219е23 kg

Марс (в гръцката митология Арес) е бог на войната. Вероятно планетата е получила името си поради червения си цвят; Марс понякога е наричан червената планета. Името на месец Март идва точно от името на Марс.

Марс е познат още от праисторията. Той все още е фаворитът на фантастите за най-подходящо място, в Слънчевата система, за човешко заселване.

Първият космически апарат, който посещава Марс е Маринър 4 (1965 г.). Последва посещение от още няколко сонди - в това число Марс 2 - първият апарат, който каца на Марс, двойката Викинг (1976 г. ляво). След това червената планета е изоставена за двадесет години, за да бъде отново посетена от Марс Патфайндър, който успешно се приземява на 4 юли 1997 г. (дясно).

Орбитата на Марс е доста елиптична. В следствие от това температурата варира в големи граници - от 140 К (-133 °С - при тази температура замръзва и въглеродният диоксид) през зимата на полюсите до почти 300 К (27 °С) на осветената страна по време на лятото.

Въпреки че Марс е доста по-малък от Земята, неговата площ е сравнима с площта на всички земни континенти взети заедно.

Като изключим Земята, Марс е планетата с най-разнообразен терен. На планетата се намира най-високия вулкан в Слънчевата система - сикс Олимпика (висок 24 km). Други отличителни черти са каньони с невероятната дължина от порядъка на 4000 km и дълбочина между 2 и 7 km (горе), и огромен кратер, който е дълбок 6 km и е 2000 km в диаметър. Голяма част от Марсианския терен е много стар и осеян с кратери, но има и много, по-млади долини, хълмове и равнини.

В южното полукълбо преобладават древни терени с много кратери (ляво), които в известна степен приличат на лунните. За разлика от южното, северното полукълбо се състои от равнини, които са доста по-млади и с по-малка височина. рязка разлика във височина (няколко километра) се проявява на границата между двете зони. Причините за разликата в двете полукълба и образуването на рязката границата са неизвестни (предполага се че и двете аномалии са резултат от сблъсък с друго космическо тяло). Марс Глобъл Сървейър направи прекрасна триизмерна карта на Марс, на която много ясно се виждат тези особености.

вътрешността на планетата е известна благодарение на данни за повърхността и обемната статиятика на планетата. Най-вероятния строеж е: плътно ядро с радиус около 1700 km, разтопена скалиста мантия, която вероятно е малко по-плътна от земната и тънка кора. Данните от Марс Глобъл Сървейър показват, че кората е дебела около 80 km в южното и 35 km в северното полукълбо. Ниската плътност на планетата показва, че вероятно голяма част от ядрото е съставена не от желязо, а от сяра и железен сулфид.

Изглежда че на Марс, към днешен момент, както и на Меркурий и Луната, няма тектонични движения. Няма данни за текуща вулканична активност. Данните получени от Марс Глобъл Сървейър показват, че вероятно Марс е имал тектонични движения в ранната си история, което прави сравненията със Земята още по-интересни.

Има ясни доказателства за ерозия на Марс, включително големи наводнения и малки речни системи (дясно). Със сигурност към определен момент от историята на планетата е имало някаква течност по повърхността. Водата е едната от възможните течности. Възможно е да е имало големи езера и дори океани; доказателства за това са снимките на слоест терен направени от Марс Глобъл Сървейър. Но най-вероятно съществуването на споменатите вече басейни е било кратко и много отдавнашно; възрастта на ерозионните канали е почти 4 милиарда години.

Преди много време Марс е приличал на Земята. Както и на Земята, почти целия наличен въглероден диоксид е бил използван за формирането на карбонатни скали. Но факта, че Марс няма тектонични движения обуславя невъзможността му да върне част от въглеродния диоксид обратно в атмосферата, а от това следва, че е невъзможно поддържането на значителен парников ефект. Поради всичко това температурата на повърхността на планета е доста по-ниска от температурата, която би имала земната повърхност ако е на същото разстояние от Слънцето.

Марс има много тънка атмосфера, която е съставена основно от остатъчния въглероден диоксид (95.3%) плюс азот (2.7%), аргон (1.6%) и следи от кислород (0.15%) и водна пара (0.03%). Средното атмосферно налягане на повърхността на планетата е само около 7 милибара (по-малко от 1% от земното), но варира много във височина от почти 9 милибара в най-дълбоките басейни до 1 милибар на върха на сикс Олимпика. Тънката атмосфера, все пак, успява да поддържа силни ветрове и обширни бури от прах, които понякога поглъщат цялата планета за месеци. Парниковият ефект е доста слаб поради тънката атмосфера. Той успява да повиши температурата само с около 5 градуса (К); доста по-малко от това, което наблюдаваме на Венера и Земята.

Марс има постоянни полярни шапки и на двата полюса. Те са съставени основно от замръзнал въглероден диксид (сух лед). Ледените шапки имат слоеста структура с редуващи се слоеве лед, в които има различна концентрация тъмен прах. По време на северното лято въглеродният диоксид напълно сублимира, оставяйки остатъчен слой от воден лед. Не се знае дали под южната полярна шапка (ляво) има подобен слой от воден лед, защото там въглеродният диоксид никога не изчезва напълно. На определени географски ширини е възможно да има воден лед под повърхността. Сезонните промени в размера на полярните шапки променят общото атмосферното налягане с цели 25% (измерено на местата, където са кацали Викинг-ите).
 
Нови наблюдения с телескопа Хъбъл (дясно) показват, че условията по време на мисиите Викинг може да не са били типични. Сега изглежда, че атмосферата е и по-студена, и по-суха отколкото са показали измерванията на Викинг-ите.

Двата апарата от серията Викинг направиха експерименти за установяване на живот на Марс. Резултатите са малко неясни, но повечето учени са на мнение, че те не показват доказателства за живот на червената планета (обаче все още има противоречия). Оптимистите се осланят на това, че само две малки проби бяха анализирани и на факта, че същите тези проби не бяха взети от възможно най-добрите места.

Смята се, че малък брой метеорити са дошли от Марс.

са 6 август 1996 г. Дейвид МакКей обяви, че са намерени органични съединения в Марсиански метеорит. Той предполага, че тези съединения заедно с някои минералогични черти могат да бъдат доказателства за древни Марсиански микроорганизми (ляво). Въпреки че доказателството е добро, то не доказва напълно извънземен живот. Също така имаше и няколко противоречиви изледвания, публикувани след изказването на МакКей. Помнете, че невероятните твърдения трябва да бъдат подкрепени с невероятни доказателства.

Обширни, но не глобални, слаби магнитни полета съществуват в редица региони на Марс. Това беше неочаквано откритие направено през първите дни от влизането в орбита около планетата на Марс Глобъл Сървейър. Тези остатъчни полета вероятно са части от някога съществувалото глобално магнитно поле, което впоследствие е изчезнало.

Когато се стъмни Марс е лесно видим дори с невъоръжено око. сеговата яркост варира много взависимост от позицията на Марс спрямо Земята.

Отворени въпроси

» Защо са толкова различни двете полукълба на Марс? Защо са различни и полярните шапки?

» Има ли активна вулканична дейност на червената планета

» Какъв е произхода на "Лицето"

» Колко подпочвени води има на Марс?

» Какво е причинило ерозионните следи, които толкова приличат на земните речни корита?

» Кога ще има пилотирана мисия до Марс?