Аполо - последната стъпка към Луната

пилотирани
Аполо

последната стъпка към Луната

Официалното съобщение за кацане на Луната беше направено на 25 май 1961 г. , когато президентът Кенеди изрече следните думи пред Конгреса:

"Вярвам че нацията трябва да се заеме със задачата, преди края на това десетилетие, да приземи човек на Луната и да го върне благополучно на Земята. Нито една космическа програма не би била по-впечатляваща за човечеството, или по-важна за изследването на далечния космос; и нито една не би била толкова трудна и скъпа за изпълнение."

Програмата Аполо започна с трагедия. На 27 Януари 1967 г. американските астронавти Върджил (Гус) Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи починаха при пожара в капсулата им, по време на рутинна проверка на последователността за изстрелване.

Около 18:30 местно време Роджър Чафи каза: "Огън, подушвам огън!"
След няколко секунди Едуард Уайт започна да крещи: "Пожар в кабината!"

Според процедурите за спешно напускане, астронавтите могат да напуснат капсулата поне за 90 секунди. Това време така и не бе постигнато... По време на пожара екипажа не успя да отвори люка, а обслужващият персонал едва успя да достигне до капсулата преборвайки се с голямата жега и огромните кълба дим.

Трябваше да минат повече от 5 минути за да бъде отворен люка. Когато все пак го отвориха, откриха трите тела...

След направената аутопсия, лекарите установиха, че астронавтите починали в следствие от асфиксия - натравяне с въглероден оксид и (в по-малка степен) изгаряния. Скафандрите не бяха напълно изгорели - този на Чафи бе изгорял само 15%, на Уайт 20%, а на Грисъм 70%. След трагедията полет AS-204 бе преименуван на Аполо 1.

Почти цяла година след инцидента нямаше изстрелвания на ракетата Сатурн IB. Първото изстрелване на Сатурн IB след трагедията беше през януари 1968 г.

МИСИИТЕ НА САТУРН IB

Първото изстрелване на Сатурн IB се състоя на 26 февруари 1966 г. (полет AS-201). Втория полет беше AS-203 - на 5 юли 1966. На 25 август 1966 г. започна полет AS-202. Всички тези полети бяха непилотирани.

След края на програмата Аполо Сатурн IB се използваше за проекта Аполо-Союз и полетите до Скайлаб.

Единствената пилотирана мисия със ракета Сатурн IB беше Аполо 7 - на 11 октомври 1968 г. Това бе и първата мисия на НАСА, при която на борда на кораба имаше трима астронавти. Астронавтите Уолтър Шира, Дон Ейсъл и Уолтър Кънингам тестваха цялото оборудване в околоземна орбита, включително и дълги и кратки запускания на двигателя на КОМ. Мисията завърши на 22 октомври 1968 г. с приводняване. Екипажа прекара в космоса почти единадесет дни.

В сравнение с капсулите на Мъркюри и Джемини капсулата на Аполо предоставяше много по-голяма свобода на движение. Екипажа можеше да си приготвя топли ястия и за пръв път бяха направени "живи" телевизионни предавания от космоса.

МИСИИТЕ НА САТУРН V

Въпреки че Сатурн IB беше мощна ракета, особено в сравнение с Редстоун, Атлас-D и Титан II, мощността й не беше достатъчна за да се откъсне напълно от земната гравитация. За това трябваше да се направи доста по-мощна ракета.

Новата ракета - Сатурн V имаше височина 110 m и беше най-голямата и мощна ракета, пилотирана някога от хора.

ОГРОМНАТА височина на Сатурн V изискваше построяването на нова Постройка за асемблиране на кораби (ПАК). Тази ГОЛЯМА постройка има 36 етажа. ПАК все още се използва, като основно обслужва совалките.

Първия полет на Сатурн V (АS-501) бе на 9 ноември 1967 г., сега този полет е известен като Аполо 4. Втория полет бе на 4 април 1968 г., а сега наричаме мисията Аполо 6. След края на програмата Аполо степента SIV-B бе модифицирана за нуждите на Скайлаб.

Сатурн V определено беше ракетата за Луната, но само тя не беше достатъчна. Лунният модул (ЛМ), който постоянно изоставаше от разписанието си, беше одобрен от НАСА едва през януари 1968 г.

Кацането на Луната схематично представено трябва да е нещо подобно:

1. Изстрелване на Сатурн V

2. КОМ се отделя от степента SIV-B, в която е поместен ЛМ

3. КОМ се обръща и се скачва с ЛМ

4. След скачването КОМ и ЛМ маневрират и напускат SIV-B

5. КОМ и ЛМ потеглят към Луната

6. ЛМ се откача и се приземява на Луната

7. ЛМ излита от лунната повърхност и се скачва с КОМ

8. ЛМ се оставя в окололунна орбита

9. КОМ запуска двигателя за да се прибере

10. В околоземна орбита ОМ се отделя от КМ (заедно те съставят КОМ)

11. Астронавтите в КМ се връщат на Земята

SIV-B е третата степен на Сатурн V - чрез нея КОМ и ЛМ минават в окололунна орбита
КОМ (командно-обслужващ модул) е същинския космически кораб; ЛМ е лунния модул
КМ (команден модул) е помещението на екипжа; само тази част се връща на Земята
ОМ (обслужващ модул) е отделението, в което са поместени горивните клетки, горивото, кислорода, водата и др.

КЪМ ЛУНАТА

Първия пилотиран полет на Сатурн V беше Аполо 8. Мисията започна на 21 декември 1968 г. и стана историческа, защото астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс станаха първите хора летели около Луната.

В по-ранните разписания първата окололунна мисия е Аполо 9, но политическия натиск накара НАСА да лети около Луната по време на Аполо 8. При тази мисия нямаше ЛМ, а просто макет със същата тежест.

Мисията достигна своята кулминация на Бъдни вечер 1968 г., когато Земята бе заснета от окололунна орбита. По същото време астронавтите четяха Сътворението (Genesis).

Когато снимките от Аполо 8 се разпространиха, хората видяха една друга Земя - малка синя планета в безкрайната Вселена. Екипажа направи 10 обиколки около Луната преди да се върне на Земята. Навлизането в атмосферата на Земята бе на 27 декември 1968 г.

Няколко месеца по-късно, на 3 март 1969 г. започна Аполо 9. Астронавтите Джеймс МакДивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт получиха разрешение (отново) да дадат име на кораба си - КОМ: Гъмдроп ЛМ: Спайдър. Аполо 9 беше първата мисия с пълно оборудване за лунно кацане. Обаче това оборудване бе тествано в околоземна орбита. Мисията продължи 10 дни и 1 час. Екипажа се завърна на 13 март 1969 г.

Последния тест за лунно кацане започна на 18 май 1969 г. със старта на Аполо 10 (КОМ: Чарли Браун ЛМ: Снупи). Лунния модул бе използван в тази мисия и доближи мястото за кацане на следващата мисия. Юджийн Сърнан и Томас Стафърд тестваха лунния модул. Лунния модул беше само на 14 000 m от повърхноста на Луната. По същото време Джон Йънг държеше КОМ в окололунна орбита. След скачването с ЛМ екипажа тръгна към Земята, която достигна на 26 май 1969 г.

Астронавтите избрани за голямото събитие бяха Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс. На 16 юли 1969 г. Аполо 11 (КОМ: Колумбия ЛМ: Орел) беше изстрелян от площадка 39А на Кейп Канверал.

Пътуването към Луната беше без големи проблеми, но те все пак се появиха когато Орела подмина достижението на Снупи. Екипажа на ЛМ получи тревога 1202. От Хюстън казаха, че това е невъзможността на компютъра да обработва всички данни и се наложи ръчно приземяване на ЛМ. След няколко напрегнати минути Армстронг каза:

Орелът се приземи в Mare Tranquillitatis (Морето на Спокойствието). Екипажа веднага започна подготовка на ЛМ за спешно излитане, ако такова се наложеше. В това време Мйкъл Колинс беше в КОМ, който се намираше в орбита около Луната.

По молба на Армстронг и Олдрин плануваните сън и хранене бяха отложени. Астронавтите започнаха подготовка за ИБД (разходка по повърхността на Луната).

НАСА спечели надпреварата за Луната на 20 юли 1969 г. в 22:56:15 EST.

Целия свят чу първите думи на Армстронг от Луната:

Веднага след първата стъпка и знаменитата фраза Армстронг събра проби и камъни, отново в случай на спешно излитане.

След няколко минути и Олдрин слезе по стълбичката. Той позира пред фотоапарата, който през цялото време бе държан от Армстронг. В суматохата и Олдрин и Армстронг забравиха, че няма да е зле и Олдрин да направи някоя снимка на Армстронг.

След още няколко минути Армстронг прочете текста, написан на плочата, която беше (и все още е!) закрепена на един от краката на спускаемата степен на Орела. На плочата са изобразени двете земни полукълба, подписите на астронавтите от Аполо 11 и подписа на американския президент. На нея са изписани и следните думи:

Около 2.5 часа след първата стъпка на Армстронг екипажа се прибра в ЛМ. 21 часа и 36 минути след приземяването Орелът излетя от лунната повърхност. ЛМ се скачи с КОМ 4 часа след излитането.

Екипажа се прибра на Земята на 24 юли 1969 г.
Покойният президент Кенеди изпълни обещанието си; хора ходиха по повърхноста на Луната и се завърнаха благополучно преди края на десетилетието.

Аполо 12 беше второто лунно кацане. Оceanus Procellarum (Океана на Бурите) беше площадката за приземяване. На 14 ноември 1969 г. Сатурн V потегли заедно с КОМ: Янки Клипър и ЛМ: Интърпид. Мисията бе изпълнена от астронавтите Чарлз Конрад, Ричард Гордън и Алън Бийн. На 19 ноември 1969 г. Чарлз Конрад и Алън Бийн станаха третия и четвъртия човек, стъпили на Луната. Имаше две ИБД като между тях имаше 7-часова почивка. Интърпид остана на Луната около 31.5 часа. Навлизането в земната атмосфера и приводняването бяха на 24 ноември 1969 г.

Навярно най-известната мисия от програмата Аполо (след Аполо 11 разбира се) е Аполо 13. КОМ носеше името Одисей, а ЛМ - Акуириъс. Астронавтите на борда бяха Джеймс Ловел, Фред Хейс и Джак Суагърт. Томас Матингли беше премахнат от основния екипаж, защото един от резервните астронавти се разболя от шарка, а Матингли не я беше карал и затова бе яменен от Джак Суагърт.

Аполо 13 бе изстрелян на 11 април 1970 г. До 13 април 1970 г. (около 56 часа след излитането) нямаше големи проблеми... Суагърт получи заповед да раздвижи кислорода в резервоар 2. Вместо раздвижване резервоар 2 извърши избухване. От тук се коренят прословутите думи:

При експлозията бяха повредени много от системите на КОМ и това наложи преместването на екипажа в ЛМ, където те биха оцелели. След четири дни екипажа благополучно се завърна на Земята. Няколко часа по-рано, при разделянето на ОМ от КМ екипажа снима повредения ОМ

Обслужващия модул на Аполо 13 при отделянето му...

Аполо 14 започна на 31 януари 1971 г. Астронавтите бяха Алън Шепърд (първия американец в космоса), Едгар Митчъл и Стюарт Роса. На 5 февруари 1971 г. Шепър и Митчъл влязоха в ЛМ Антарес и се приземиха на лунната повърхност. Роса се намираше в КОМ Кити Хоук, който бе в окололунна орбита.

Мястото за приземяване на Шепърд и Митчъл бе Фра Мауро - мястото където трябваше да се приземи Аполо 13. Имаше две ИБД с почивка между тях. Навлизането в земната атмосфера и приводняването бяха през февруари 1971 г.

Изстрелването на Аполо 15 бе на 26 юли 1971 г. Това беше първата от три напредничави мисии, чрез които се проведоха истински геологични изследвания на Луната. Астронавтите бяха Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин. Докато Алфред Уордън беше в орбита около Луната на борда на КОМ Индевър, Скот и Ъруин се спуснаха на лунната повърхност с ЛМ Фалкън.

Екипажа използва лунния роувър (ЛР) за да проучи района около мястото на кацане - Хадли-Апенин. За 67-те часа на повърхността на Луната имаше 4 ИБД като времето извън ЛМ беше 18.5 часа. Най-известната находка от цялата програма Аполо бе донесена от екипажа на тази миисия. Това е един камък, наречен Камъка на Сътворението (Genesis rock), за който се смята, че е от първичната лунна кора.

На 16 април 1972 г. бе изстрелян Аполо 16. В екипажа влизаха Джон Йънг, Томас Матингли и Чарлз Дюк. Йънг и Дюк излязоха на лунната повърхност на 20 април 1972 на борда на ЛМ Орион. Томас Матингли се намираше в окололунна орбита на борда на КОМ Каспър.

Това бе втората мисия, при която се използва лунния роувър. Астронавтите изминаха 26.7 km с роувъра, като времето, през което са били в роувъра достигна 5.5 часа. Общото време на ИБД беше повече от 20 часа. 71 часа след кацането астронавтите се върнаха в КОМ. Екипажа се завърна на Земята на 27 април 1972 г.

Последното кацане на Луната (поне засега) беше извършено от екипажа на Аполо 17. Това е и първото нощно изстрелване на кораб от програмата Аполо. Астронавтите дадоха на КОМ име Америка, а на ЛМ Чалинджър.

Последните астронавти, които ходиха по повърхността на Луната бяха Юджийн Сърнан и Ханс Шмит. Кацането на ЛМ бе на 11 декември 1972 г. Роналд Ейванс пилотираше КОМ докато другите двама астронавти бяха на повърхността. Ханс Шмит беше първият (и досега единственият) професионален геолог, който изследва лунната повърхност.

Екипажа прекара приблизително 75 часа на Луната, като 22 от тях извън ЛМ. И при тази мисия имаше роувър, само че сега той измина 30.5 km. Последния човек стоял на Луната беше Юджийн Сърнан. На 19 декември 1972 г. последната мисия от програмата Аполо приключи с приводняването на КМ.

В края на последната ИБД Сърнан прочете на света (от паметната плоча) следните думи:

"Тук човекът завърши първите си изследвания на Луната, Декември 1972 г. сл. хр."

Бяха планувани още три мисии до Луната, но те не се състояха поради липса на интерес и намаления бюджет на НАСА. Минаха около 22 години преди НАСА отново да се завърне на Луната - сондата Клементин (1994 г.). Тази сонда откри воден лед на Луната. Данните бяха потвърдени и от Лунър Проспектър през 1998 г. При наличието на вода Луната би послужила като космодрум, от който да започват мисии към други планети.

За съжаление президентът Никсън беше прав като каза следното по време на Аполо 17:

"Това може да е последният път, за този век, когато хора ходят по повърхността на Луната, но космическите изследвания ще продължат..."

Жертвите на AS-204 (Аполо 1)
Върджил Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи
на 27 януари 1967г. те загинаха в следствие на избухналия в капсулата пожар

лунна разходкаедна малка стъпкаот Луната до Земята
лунният роувъркораба Аполо (КОМ)лунният модул (ЛМ)
ракетите СатурнЕкипажът на Аполо 11Емблемите на Аполо