Маринър 2
непилотирани
Маринър 2 мина покрай Венера през 1962 г. - по време на напрегнатите години на космическата надпревара между САЩ и СССР. Сондата стана първия апарат преминал покрай друга планета. Маринър 2 е планиран, построен и изстрелян само за девет месеца.
Шестте научни инструмента, които Маринър 2 носи, бяха прикрепени към висока, пирамидообразна мачта. Мачтата стоеше върху шестоъгълна основа с диаметър 1.04 m и дебелина 36 cm. Слънчевите панели осигурява мощност от порядъка на 220 W. Голяма дискова антена бе поставена под основата. Сухата орбитална маса бе 202.8 kg.
На 27 август 1962 г. Маринър 2 бе изстрелян от Кейп Канаверал с ракета Атлас-Аджена. Два дни след изстрелването научните експерименти бяха включени и останаха така до края на мисията. Само радиометърът бе пуснат по време на близкото прелитане.
Пътуването до Венера продължи само няколко месеца. По време на полета се появиха някои проблеми, включително и временна загуба на системата за контрол на ориентацията и намалена мощност от един от слънчевите панели. Жироскопите възстановиха ориентацията, а и сондата вече беше достатъчно близо до Слънцето за да може дори и единия панел да генерира достатъчна мощност за да се продължи мисията (единият панел напълно отказа на 15 ноември).
Близкото прелитане бе на 14 декември. Сондата премина под планетата на височина 34 773 km от повърхността.
Маринър 2 продължи пътуването си, а мисията бе прекратена на 3 януари 1963 г. Учените вярват, че апарата все още е в хелиоцентрична орбита.
В допълнение към основните цели на мисията бяха направени и някои други отрития. Успешното близко прелитане позволи на сондата да събере данни за атмосферата, магнитното поле и Масата на Венера. Беше измерена и приблизителната температура на атмосферата - 500 ºС. Данните от сондата показаха, че Венера има бавно и ретроградно околоосно въртене, високо налягане при повърхността, непрекъсната облачна обвивка, атмосфера съставена основно от въглероден диоксид. Магнитно поле не бе засечено. Новите данни помогнаха на учените да доуточнят Масата на Венера и отдалечеността й от Слънцето.
Маринър 2 събра данни за междупланетните частици, космическите лъчи, космическия прах и Слънчевия вятър.
Лабораторията по реактивно задвижване проектира и контролира апарата.
Общата стойност на развитието, изстрелването и поддържането на Маринър от 1 до 10 беше около 554 млн. долара.
