Маринър 4
непилотирани
Шест мисии до Марс предшестваха Маринър 4. Вярва се, че СССР се е опитал да изпрати пет апарата до Марс между 1960 и 1962 г. Всички мисии били неуспешни. Тогава НАСА изстреля Маринър 3, но предпазен щит отказа да бъде изхвърлен след като апарата напусна атмосферата. Маринър 4 стигна до Марс, като с това стана първия апарат преминал в близост до планетата. Освен това сондата изпрати и снимки на марсианската повърхност.
Маринър 4 бе четвъртият от серия апарати, проектирани да извършат близки прелитания. Целите на мисията бяха близки наблюдения на Марс и измервания в околността му.
Сондата имаше осмоъгълна магнезиева рамка, чийто диагонал бе 127 cm, а височината й бе 45.7 cm. Четири слънчеви панела и Високоскоростна антена бяха прикрепени отгоре. Телевизионна камера бе монтирана в центъра на долната част.
Маринър 4 започна 228-дневното си пътешествие на 28 ноември 1964 г. Изстрелването бе от Кейп Канаверал, а ракетата Атлас-Аджена. Масата на сондата беше 260 kg.
Апаратът се срещна с Марс на 14 и 15 юли 1965 г. По време на най-голямото си приближаване сондата бе на 9 846 km от повърхността.
Бяха направени 21 снимки на марсианската повърхност. Те бяха записани на бордовото записващо устройство, а после бяха изпратени на Земята. Всяка снимка бе изпратена по два пъти за да е сигурно, че никакви данни няма да бъдат загубени. Като цяло прехвърлената информация възлезе на 5.2 милиона бита.
Снимките показваха терен осеян с кратери, подобен на лунния. Наблюдаваха се естествено образувани канали, но не и доказателства, за изкуствени канали или течаща вода.
Наземният контрол поддържа връзка с Маринър 4 до 1 октомври. По това време сондата бе на 309.2 млн. km от Земята, а и антената бе ориентирана по такъв начин, че връзката със Земята бе вече невъзможна.
Всички инструменти, освен гайгеровия брояч и плазмената сонда, работеха добре. Учените успяха да установят, че атмосферното налягане на Марс е между 4.1 и 7 милибара. Не бяха открити доказателства за магнитно поле.
Маринър 4 се приближи до Земята през 1967 г. Учените отново установиха контакт за да научат повече за технологичните изисквания за бъдещи планетарни мисии.
Лабораторията по реактивно задвижване произведе сондата. Цената мисията бе около 83.2 млн. долара.
