Пайъниър 10 & 11
непилотирани
Плочите, прикрепени към всяка една от сондите, показваше неща като например позицията на Слънцето спрямо центъра на Галактиката, планетите и двоичните им относителни разстояния, прехода на неутралния водород, силуета на Пайъниър и двоичния еквивалент на десетичната осмица. Тъй като апаратите щяха да са първите, които ще напуснат Слънчевата система, учените сметнаха за важно към Пайъниър 10 и 11 да се прикрепят 6х9 инчови позлатени алуминиеви плочи (виж горната илюстрация). На плочите бяха изобразени мъж, жена, Слънчевата система и няколко ключови указания, които да помогнат на евентуалната извънземна цивилизация да разбере откъде идва съобщението
Снимка на Юпитер от разстояние 2 557 000 мили. Тази фотография бе направена от Пайъниър 10 на 2 декември 1973 г. Проблеми с финансирането на Пайъниър 10 сложиха официален край на мисията на 31 март 1997 г. Въпреки това обаче, бе разрешено функционирането на сондата с цел да се обучи екипа на Лунър Проспектър.
Мозайка от две снимки, направени от Пайъниър 11 на 31 август 1979 г. Пайъниър 11 продължи с изследвания на външните райони на Слънчевата система.
Пайъниър 10 и 11 оправдаха името си като проправиха пътя към велики открития. Сондите преминаха астероидния пояс и станаха първите апарати изучили от близо Юпитер и Сатурн.
Сондите са 2.9 m дълги, а максималния им диаметър е 2.7 m. Всяка една тежи по 270 kg. Апаратите са стабилизирани и се завъртат 5 пъти за минута. Скоростта на въртене, скоростта на движение и ориентацията се контролират от 6 хидразинови двигателя.
Захранването на всяка от сондите се осигурява от 4 радиоизотопни термоелектрически генератора (РТГ). При изстрелването всеки РТГ отдаваше мощност около 40 W.
Плочите, прикрепени към всяка една от сондите, показваше неща като например позицията на Слънцето спрямо центъра на Галактиката, планетите и двоичните им относителни разстояния, прехода на неутралния водород, силуета на Пайъниър и двоичния еквивалент на десетичната осмица.
Пайъниър 10
Пайъниър 10 бе изстрелян с ракета Атлас/Кентавър/ТЕ364-4 на 2 март 1972 г. Ракетата ускори апарата до 51 810 km/h, което автоматично го прави най-бързия космически апарат, който е напускал Земята. Сондата достигна Луната само за 11 часа и премина покрай Марс само за 12 седмици.
са 15 юли 1972 г. Пайъниър 10 стана първия апарат навлязъл в астероидния пояс. Последва среща с Юпитер, при която бяха направени първите директни наблюдения и първите близки снимки на планетата. Сондата откри магнитното поле на Юпитер, а също така и силните радиационни пояси. Установи се, че Юпитер е "течна" планета. Пайъниър продължи след Юпитер и започна да провежда изследвания във външните райони на Слънчевата система.
Снимка на Юпитер от разстояние 2 557 000 мили. Тази фотография бе направена от Пайъниър 10 на 2 декември 1973 г.
Пайъниър 10 е най-отдалечения обект, сътворен от човешка ръка. Апаратът се движи към звездата Алдебаран, от която ни делят 68 светлинни години, но ще стигне там след повече от 2 милиона години. Сондата се отдалечава по права линия от Слънцето, чието гравитационно поле ще напусне след около 126 000 години.
Пайъниър 11
Пайъниър 11 бе изстрелян с ракета атлас/Кентавър/ТЕ364-4 на 5 април 1973 г. Премина през астероидния пояс на 19 април 1974 г. и прелетя на 43 000 km от Юпитер на 2 декември 1974 г.
са 1 септември 1979 г. Пайъниър 11 прелетя на 20 800 km от Сатурн. Бяха направени първите близки снимки на планетата, а инструментите на сондата откриха две малки луни и още един пръстен, картографираха магнитното поле и магнитосферата и установиха, че голямата колкото планета луна Титан е прекалено студена за живот. Бяха върнати и снимки на пръстените.
Мозайка от две снимки, направени от Пайъниър 11 на 31 август 1979 г.
Мисията приключи през ноември 1995 г. и от тогава не е осъществяван контакт със сондата. РТГ се е изчерпал, а и антената не сочи към Земята. Учените не знаят дали апаратът все още изпраща сигнал.
При последния контакт Пайъниър 11 се бе насочил към звездата λ от съзвездието Орел, до която ще достигне след 4 милиона години.
