Союз
До март 1999 г. бяха извършени над 1500 пилотирани и непилотирани изстрелвания на кораба Союз.

Союз на фона на белите облаци на Земята. Тази снимка е направена от екипажа на Аполо 18 по време на проекта Аполо-Союз
Програмата Союз бе представена през 1966 г. , а първият пилотиран полет се състоя на 23 април 1967 г. Космонавтът, който пилотираше кораба бе Владимир Комаров. Той направи 17 обиколки около Земята. За съжаление обаче парашутите се оплетоха и капсулата се разби със скорост около 450 km/h. Комаров бе първата жертва на космическата програма.
Полетите продължиха и две години по-късно целта бе постигната - Союз 4 и 5 се скачиха докато се намираха на околоземна орбита на 16 януари. Екипажите размениха корабите си и се завърнаха на Земята.
Следващите три полета започнаха един след друг на 11,12 и 13 октомври 1969 г. С това руснаците поставиха рекорд за най-много космонавти в орбита - 7.
Десетте първи полета на Союз бяха свързани с излизането на околоземна орбита. Най-дългият бе Союз 9, който продължи почти 18 дни.
По-голямата част от мисиите след първите десет и преди представянето на станцията Мир бяха до космическите станции Салют.
Екипажа ма Союз 11 успя да се скачи с космическата станция Салют 1 и постави световен рекорд за най-дълъг престой в космоса - 23 дни. Обаче по време на навлизането в атмосферата дребна повреда в заключващия механизъм доведе до разхерметизиране на кабината и в следствие от това космонавтите Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Патсайев загинаха.
Минаха почти три години преди космическата програма да се съвземе от инцидента. Союз бе пре-проектиран и тестван наново. Самият кораб бе използван за полетите до пет други станции Салют.
Освен за полетите до Салют Союз бе използван и в първото международно скачване - Тестов проект Аполо-Союз, при който Союз 19 и Аполо 18 се скачиха през юли 1975 г. Двамата космонавти и тримата астронавти провеждаха съвместни експерименти в продължение на два дни, след което се разкачиха и се прибраха благополучно на Земята.
Друга версия на Союз - Союз Т бе представена през 1981 г. новата версия имаше подобрена електроника и навигационни способности. Освен това на борда имаше място за трима души. Союз Т бе използван за довършване на остатъка от програмата Салют.
Най-новият модел на Союз бе проектиран във връзка с космическата станция Мир. Всички полети до Мир, освен първия, използваха Союз ТМ. Союз ТМ превозваше екипажите до станцията, а също така служеше и като спасителна "лодка". Ако възникнеше повреда в компютъра на станцията екипажа можеше да черпи енергия от Союз и да използва животоподдържащите му системи.

Союз (долу) е скачен със станцията Мир. Снимката е направена от екипажа на совалката Дискавъри по време на полет STS-63.
Союз се използва и до днес.

