мисии в космоса

Европейския апарат беше успешно поставен в треактория, която ще го заведе от Земята до Венера за 5 месеца. На практика близнак на Марс Експрес, който обикаля Червената Планета от Декември 2003, Венера Експрес е втория апарат, предназначен за планетарно изучаване , разработен от Европейската Космическа Агенция(ЕКА). След над 20 американски и съветски сонди, изпратени до планетата, Венера Експрес ще се опита да отговори на неотговорените въпроси от предишните мисии. Тя ще фокусира върху характеристиките на атмосферата, неиния кръговрат, структура и състав в отношение с височината, взаймодействие със слънчевия вятър и повърхноста на планетата.

Марс Риконисънс Орбитър е мощен орбитален апарат. Много хора се отнасят с пренебрежение към орбиталните апарати, смятат, че при тях авариите са малко и случайни. Но тези, които са следели мисиите помнят как глупаво и на пръв поглед невинно объркване на мерните единици в компютъра унищожи метеорологичния Марс Клаймът Орбитър през 1999 година.

Съветската серия Луна завоюва доста първи места на СССР в изследването на Луната. Това бяха първите апарати, които се сблъскаха с Луната, направиха снимки на обратната страна на Луната, направиха меко кацане на лунната повърхност, излязоха в окололунна орбита и спуснаха луноход на повърхността на Луната.

Четирите Спутник бяха изстреляни с ракета R-7 (SS-6). R-7 бе първоначално проектирана като балистична ракета и трябваше да се извършат известни промени в горната степен за да може да транспортира Спутник. Самата ракета бе 30.5 метра висока и имаше две степени, а освен това към първата степен се прикачаха четири ускорителя. Тягата на двигателите на основната степен (RD-107) генерираха около 100 000 kg тяга.

проучванията за това как да се изведе човек в космоса започнаха още преди изстрелването на първия изкуствен спътник. През юни 1956 г. съветските конструктори Сергей Королев и Константин Феоктисов започнаха да концептуализират космически кораб който може да изведе човек в космоса и да го върне благополучно на Земята. Работата по този кораб, наречен Восток, започна през януари 1958 г. Програмата Восток беше официално приета от Съвета на Главните конструктори през ноември същата година.