Звездно общество - Българският сайт за астрономия и телескопи - непилотирани

Европейската сонда Венера Експрес отлетя

Mon, 14 Nov 2005 11:33:26 +0200

Европейския апарат беше успешно поставен в треактория, която ще го заведе от Земята до Венера за 5 месеца. На практика близнак на Марс Експрес, който обикаля Червената Планета от Декември 2003, Венера Експрес е втория апарат, предназначен за планетарно изучаване , разработен от Европейската Космическа Агенция(ЕКА). След над 20 американски и съветски сонди, изпратени до планетата, Венера Експрес ще се опита да отговори на неотговорените въпроси от предишните мисии. Тя ще фокусира върху характеристиките на атмосферата, неиния кръговрат, структура и състав в отношение с височината, взаймодействие със слънчевия вятър и повърхноста на планетата.

Следваща мисия – Марс Риконисънс Орбитър

Thu, 09 Jun 2005 07:27:33 +0300

Марс Риконисънс Орбитър е мощен орбитален апарат. Много хора се отнасят с пренебрежение към орбиталните апарати, смятат, че при тях авариите са малко и случайни. Но тези, които са следели мисиите помнят как глупаво и на пръв поглед невинно объркване на мерните единици в компютъра унищожи метеорологичния Марс Клаймът Орбитър през 1999 година.

Луна

Mon, 30 May 2005 00:39:44 +0300

Съветската серия Луна завоюва доста първи места на СССР в изследването на Луната. Това бяха първите апарати, които се сблъскаха с Луната, направиха снимки на обратната страна на Луната, направиха меко кацане на лунната повърхност, излязоха в окололунна орбита и спуснаха луноход на повърхността на Луната.

Спутник

Mon, 30 May 2005 00:40:04 +0300

Четирите Спутник бяха изстреляни с ракета R-7 (SS-6). R-7 бе първоначално проектирана като балистична ракета и трябваше да се извършат известни промени в горната степен за да може да транспортира Спутник. Самата ракета бе 30.5 метра висока и имаше две степени, а освен това към първата степен се прикачаха четири ускорителя. Тягата на двигателите на основната степен (RD-107) генерираха около 100 000 kg тяга.

Фобос 1 & 2

Mon, 30 May 2005 00:40:45 +0300

Фобос 1 и 2 бяха създадени като предшественици на дългосрочна марсианска програма под надзора на Руският институт за космически изследвания. За съжаление обаче и двата апарата не успяха да изпълнят мисията си, а надеждите на СССР да изпрати космонавт на Марс до първото десетилетие на 21 век поувехнаха.

Викинг

Mon, 30 May 2005 00:40:55 +0300

Проектът Викинг започна на 15 ноември 1968 г. Тогава съветниците на НАСА направиха препоръки относно целите на мисията. Ударението падна върху търсенето на живот. Другите цели бяха най-различни като например направа на снимки с висока разделителна способност, определяне на структурата и състава на Марсианските атмосфера и повърхност.

Пайъниър 10 & 11

Mon, 30 May 2005 00:41:03 +0300

Пайъниър 10 и 11 оправдаха името си като проправиха пътя към велики открития. Сондите преминаха астероидния пояс и станаха първите апарати изучили от близо Юпитер и Сатурн.

Маринър 4

Mon, 30 May 2005 00:44:22 +0300

Шест мисии до Марс предшестваха Маринър 4. Вярва се, че СССР се е опитал да изпрати пет апарата до Марс между 1960 и 1962 г. Всички мисии били неуспешни. Тогава НАСА изстреля Маринър 3, но предпазен щит отказа да бъде изхвърлен след като апарата напусна атмосферата. Маринър 4 стигна до Марс, като с това стана първия апарат преминал в близост до планетата. Освен това сондата изпрати и снимки на марсианската повърхност.

Маринър 2

Mon, 30 May 2005 00:44:12 +0300

Маринър 2 мина покрай Венера през 1962 г. - по време на напрегнатите години на космическата надпревара между САЩ и СССР. Сондата стана първия апарат преминал покрай друга планета. Маринър 2 е планиран и изстрелян само за девет месеца.

Вояджър 1 & 2

Mon, 30 May 2005 00:44:05 +0300

Мисиите Вояджър бяха одобрени през май 1972 г. Те трябваше да поемат на 5-годишно пътешествие до Юпитер и Сатурн, което щеше да ги направи първите космически апарати изследвали външните планети. Там те щяха да изследват спътниците и магнитосферите на планетите и междупланетната среда.

Галилео

Mon, 30 May 2005 00:43:49 +0300

Галилео е притежател на много и забележителни първи места. Първия апарат заснел астероид; заснел спътник на астероид; използвал сонда за направата на преки измервания в атмосферата на Юпитер; направил дългосрочни наблюдения на Юпитер и на магнитосферата и спътниците му. Също така и единствения апарат наблюдавал повече от двадесетте фрагмента на кометата Шумейкър-Леви, сблъскали с Юпитер през 1994 г.

Магелан

Mon, 30 May 2005 00:43:56 +0300

Магелан бе първият космически апарат запуснат от космическа совалка. Совалката Атлантис излетя от космическия център Кенеди на 4 май 1989 г., а Магелан се намираше в товарния отсек. Сондата отлетя към целта си на същия ден.