Звездно общество - Българският сайт за астрономия и телескопи - Слънчевата система

Нова планета по-голяма от Плутон бе открита в Слънчевата система

Sat, 20 Aug 2005 17:16:11 +0300

Открито бе най-голямото тяло в Слънчевата система от Нептун насам (1846 г.). То е по-голямо даже от Плутон, открит през 1930 г. и все още носи временното означение 2003 UB313.

Вътрешните луни на Юпитер

Fri, 15 Jul 2005 16:09:17 +0300

Най-близо до Юпитер (по-навътре от галилеевите луни) са четирите малки луни:

Метиса

Адрастея

Амалтея

Теба

Юпитер

Fri, 28 Oct 2005 23:25:40 +0300

Юпитер е четвъртото по яркост тяло на небето (след Слънцето, Луната и Венера; понякога Марс е по-ярък). Планетата е позната още от праисторическо време. Откриването на четирите големи луни на Юпитер от Галилео през 1610 г. (Йо, Европа, Ганимед, и Калисто) е първият пример за движение, което няма за център Земята. Тове е било силен аргумент в подкрепа на хелиоцентричната система на Коперник.

Фобос и Деймос

Sun, 26 Jun 2005 14:12:22 +0300

Фобос и Деймос са спътници на Марс и са осеяни с кратери и вероятно са съставени от богати на въглерод скали, също като астероидите от тип С. Но плътностите на двете тела са толкова малки, че не може те да са изградени само от скали.

Най-вероятно двата спътника на Марс са изградени от смес от скали и лед. Нови изображения, изпратени от Марс Глобъл Сървейър, показват, че Фобос е покрит със слой от фин прах, дебел около метър, подобен на лунния реголит.

Марс

Fri, 28 Oct 2005 23:24:47 +0300

Марс е четвъртата планета от Слънчевата система и е седмата по големина. Той е познат още от праисторията и все още е фаворитът на фантастите за най-подходящо място, в Слънчевата система, за човешко заселване.

Луната

Thu, 23 Jun 2005 14:24:06 +0300

Гърците я наричали Селенa и Артемис. Луната има най-различни имена в различните митологии. Луната, естествено, е била позната още от праисторията. Тя е вторият по яркост небесен обект след Слънцето.

Земя

Thu, 23 Jun 2005 14:22:51 +0300

Земята е третата планета от Слънчевата система и е петата по големина. Разбрало се, че Земята е просто планета едва по времето на Коперник (16 век).

Венера

Fri, 17 Jun 2005 09:11:38 +0300

Венера е позната още от праисторията. Тя е най-яркия обект на небето като изключим Слънцето и Луната. Подобно на Меркурий, за Венера се е смятало, че представлява две различни тела: Eosphorus - Зорница и Hesperus - Вечерница, но гръцките астрономи знаели истината.

Меркурий

Thu, 16 Jun 2005 11:25:32 +0300

Меркурий е познат поне от времето на шумерите (3 хил. пр. н. е.). Гърците са му дали две имена: Аполо, заради появяването му като сутрешна звезда и Хермес, заради появяването му като вечерна звезда. Въпреки че е бил наричан с две имена, гръцките астрономи знаели, че става въпрос за едно и също тяло. Хераклит дори вярвал, че Венера и Меркурий обикалят не около Земята, а около Слънцето.

Слънцето

Thu, 16 Jun 2005 10:40:17 +0300

Слънцето е най-големия обект в Слънчевата система - неговата маса е 99.8% от общата маса на цялата система (по-голямата част от остатъчната маса се пада на Юпитер). Нашата звезда присъства в много митологии: гърците го наричали Хелиос, а римляните Сол.

Общ поглед върху Слънчевата система

Thu, 16 Jun 2005 10:12:34 +0300

Слънчевата система се състои от Слънцето, деветте планети, повече от 100 спътника на планетите и голям брой малки тела (комети и астероиди). Вътрешната Слънчева система се състои от Меркурий, Венера, Земя и Марс. Планетите от външната Слънчева система са Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.

Произход на Слънчевата система

Wed, 15 Jun 2005 22:34:52 +0300

Съвременната форма на теорията твърди, че Слънчевата система се е родила преди 4.5 милиарда години от междузвезден облак - огромно количество въртящи се газ и прах. Такива облаци не са рядкост дори и днес, а астрономите смятат, че всички звезди са се образували от тях. Въпреки че основната тема на тази статия е образуването на Слънчевата система, трябва да имаме в предвид, че нашата теория би трябвало да е приложима за повечето звезди, които имат планети или поне обкръжаващи дискове от газ и прах, от които могат да се образуват планети.