Слънчевата система
Нова планета по-голяма от Плутон бе открита в Слънчевата система
Слънчевата система | астероиди
Открито бе най-голямото тяло в Слънчевата система от Нептун насам (1846 г.). То е по-голямо даже от Плутон, открит през 1930 г. и все още носи временното означение 2003 UB313.
Вътрешните луни на Юпитер
Слънчевата системаНай-близо до Юпитер (по-навътре от галилеевите луни) са четирите малки луни:
| Метиса | Адрастея | Амалтея | Теба |
Юпитер
Слънчевата система
Юпитер е четвъртото по яркост тяло на небето (след Слънцето, Луната и Венера; понякога Марс е по-ярък). Планетата е позната още от праисторическо време. Откриването на четирите големи луни на Юпитер от Галилео през 1610 г. (Йо, Европа, Ганимед, и Калисто) е първият пример за движение, което няма за център Земята. Тове е било силен аргумент в подкрепа на хелиоцентричната система на Коперник.
Фобос и Деймос
Слънчевата система
| Фобос и Деймос са спътници на Марс и са осеяни с кратери и вероятно са съставени от богати на въглерод скали, също като астероидите от тип С. Но плътностите на двете тела са толкова малки, че не може те да са изградени само от скали. | ![]() | Най-вероятно двата спътника на Марс са изградени от смес от скали и лед. Нови изображения, изпратени от Марс Глобъл Сървейър, показват, че Фобос е покрит със слой от фин прах, дебел около метър, подобен на лунния реголит. | ![]() |
Марс
Слънчевата система
Марс е четвъртата планета от Слънчевата система и е седмата по големина. Той е познат още от праисторията и все още е фаворитът на фантастите за най-подходящо място, в Слънчевата система, за човешко заселване.


