Съдържание

Увод

Основни характеристики на телескопа

Първи стъпки

Бинокли

Монтировки

Телескопи

Рефрактори

Рефлектори

Катадиоптрични

Какъв да купя?

Полезни  аксесоари

Какво се вижда през телескоп? 

Увод 

Решили сте да се захванете с любителска астрономия? Поздравления!!! Астрономията може да бъде хоби за цял живот и макар да не е задължително да притежавате някакво оборудване за наблюдение, повечето любители рано или късно достигат до момента на избор на бинокъл или телескоп, който да задълбочи контакта им с необятната вселена. В днешни дни изборът на оборудване за любителите астрономи е по-голям от всякога (и вероятно ще продължава да расте). Тази статия ще се опита да отговори ако не на всички, то поне на повечето от въпросите, които имате за любителските телескопи.

Основни характеристики на телескопа 

Редно е да започнем с описание на оптичните характеристики на телескопите. Най-важните се броят на пръстите на едната ръка на некадърен стругар и увеличението НЕ е сред тях.

Апертура и светлосъбираемост
Апертурата е основната характеристика на телескопите. Представлява диаметъра на обектива или огледалото на телескопа. Тя обикновено се измерва в инчове (в този случай се бележи с ") или сантиметри. По-големи обективи или огледала естествено събират повече светлина и съответно предлагат по-ярки и остри изображения. Светлосъбираемостта е производна на апертурата и представлява площта на обектива или огледалото. Тъй като те почти винаги са кръгли, можем да с намерим по формулата за лице на окръжност (S =πr ²). Както вероятно вече сте забелязали двойно по-големи обектив или огледало имат четири пъти по-голяма светлосъбираемост. Следователно дори с малко увеличение на апертурата можем да получим доста по-добри резултати. Минималната апертура за любителски телескоп е поне 80мм. По-малките просто нямат нужната светлосъбираемост.

Разделителна способност
Тя е тясно свързана с апертурата. Представлява възможността на телескопа да покаже разделени два близки обекта (като компонентите на двойна звезда). Измерва се в дъгови секунди и се пресмята по проста формула: 4.56/апертурата в инчове или 116/апертурата в милиметри. Тази формула дължим на Уилям Доус - астроном живял през 19 век. Когато производителите посочват разделителната способност, те просто посочват резултата от формулата, а не реалната разделителна способност на конкретния инструмент (която може силно да се повлияе от некачествена изработка и липса на центровка/юстировка).

Фокусно разстояние
Това е дължината на пътя, който изминава светлината от обектива или огледалото до точката на фокус. Обикновено се измерва в милиметри. Увеличението, което дава даден телескоп е свързано с фокусното му разстояние. Можем да изчислим увеличението като разделим фокусното разстояние на телескопа на фокусното разстояние на ползвания окуляр. От фокусното разстояние зависи максималното зрително поле на телескопа - уреди с късо фокусно разстояние имат по-голямо максимално зрително поле и затова често са наричани обзорни телескопи.

Светлосила (относителен отвор)
Представлява отношението на фокусното разстояние и апертурата. Например 100мм телескоп с фокусно разстояние 800мм има относителен отвор 8. Този резултат се записва като f/8. За фотография е добре телескопът да има по-малък (или още наричан по-бърз) относителен отвор (f/4-f/6), защото експонационното време намалява. При визуални наблюдения яркостта на образа зависи само и единствено от апертурата на инструмента.

Централна обструкция
По-голямата част от телескопите, които ползват огледало като основен оптичен елемент имат и вторично такова, което изнася светлинния сноп на място където може да се постави окуляр. То блокира част от светлината, която постъпва в телескопа, но загубата не е значителна. Вторичното огледало все пак повлиява негативно на контраята. Централната обструкция следва да се измерва като част от апертурата. 8" телескоп с 2.75" вторично огледало има централна обструкция 34%. Някои компании дават обструкцията не като процент от апертурата, а като процент от площта на главното огледало за да направят числата по-малки (12% в нашия конкретен пример). Като цяло обструкция от порядъка на 20% (по диаметър) поражда пренебрежими дефекти.

Първи стъпки

Вече можем да започнем! астрономията, дори любителската, е безбрежен океан от знания и умения. Тази статия е далеч от изчерпателна, но трябва да е напълно достатъчна за да ви даде начален тласък, около който да изградите интереса си към любителската астрономия. Трябва да започнете от някъде. Научете се да разпознавате основните съзвездия, планетите, видимите с просто око мъглявини.  Ако не можете да намерите М31 (галактиката Андромеда) на небето с просто око едва ли ще можете да насочите телескоп (който има много по-тясно зрително поле от очите ви) към нея. Може да се окаже полезно да се сдобиете със звездна карта. Добър помощник може да бъде и една проста планисфера (от този сайт можете да си изтеглите планисфера, която да си направите сами), която може да нагласите така, че да показва небето над вас в момента. Някои биха предпочели вместо това да използват комютърни програми-планетариуми (някои от популярните са Starry Night, SkyMap, The Sky, Stellarium и др). Използвайте най-удобната и естествена за вас възможност да добиете ориентация и да изградите представа за денонощното движение на обектите на небето, както и за типичните сезонни конфигурации на съзвездията. Разглеждайте известните (че и не само тях) астрономически сайтове и интернет астрофоруми редовно. Ако имате възможност четете (или пък се абонирайте за) астрономически вестници и списания. Най-доброто, което можете да направите за да добиете реална представа за любителската астрономия е да посещавате наблюдателните сбирки (астропартита) на любителски астрономически клуб (ако отивате за първи път на такава сбирка, е желателно да се запознаете с някои общоприети правила). сищо не може да замени опита с астрономическа техника "на живо". Можете да откриете, че ви допада портативността на катадиоптричните телескопи, или пък, че добсъните са много удобни за ползване, или пък, че рефракторите дават страхотна картина. Няма нищо по-добро от практиката - тя може да ви научи на много неща!

Бинокли

Първият ви "телескоп" всъщност може и да не е телескоп, а бинокъл. Дори е възможно да имате някъде у вас, в някой шкаф или килер. Може да ви стори странно, но за някои астрономически обекти биноклите са дори по-добър избор от телескопите поради широкото си зрително поле. Опитните любители винаги държат един бинокъл под ръка за бързи погледи и запознаване с района от небето, който възнамеряват да разглеждат с телескопите си. Най-малкият бинокъл, който би свършил добра работа за астрономия е 7х35 като е добре да е поне 7х50. В случай, че не знаете какво означават тези числа - първото съответства на увеличението, а второто на апертурата в милиметри. За астрономически цели е добре апертурата да е максимално голяма, но все пак трябва да можете да ги държите стабилно и отношението апертура/увеличение не трябва да е по-голямо от 7 (7 мм е размерът на напълно разширената зеница). Подходящи комбинации са 7х50, 10х50, 9х63, 12х60 и др. Имайте в предвид, че малко хора успяват да държат стабилно, на ръка, бинокли с увеличение над 12 пъти. На пазара има и гигантски бинокли (s апертура 100 и повече милиметра и увеличения над 20х). Тези бинокли могат да дадат зашеметяваща гледка, но са скъпи и трябва да се монтират по някакъв начин поради голямото им увеличение и тежестта им. Тук е мястото да се спомене, че евтиният бинкъл е много, ама наистина много по-добър от евтиния телескоп. Сигурно ще попитате кои марки бинокли са добри и кои не. Темата е много обширна затова ще се постарая да съм кратък. Биноклите от големите произвоители на фотоапарати като Nikon, Canon, Pentax, Minolta и др. обикновено са много добър избор и са по-евтини (500-1000$) от скъпите (800-2000$) и много качествени уреди на Leica, Fujinon, Zeiss, Swarovski и др. Повечето от биноклите на фирмите, произвеждащи телескопи са ненадминати по съотношение цена/качество. Продуктовите линии на Orion, Celestron и Meade са доста обширни и би трбвало да задоволят и най-претенциозният купувач с не чак толкова дебел портфейл (50-500$). В България са много разпространени руските бинокли. Механиката и оптиката им са доста добри. По битаците са намират втора ръка (на смайващо ниски цени - 20-80лв), но се продават и нови по оръжейните магазини (100-200лв). Има и голям избор китайски бинокли (40-100лв), които силно варират по оптомеханично качество - има и прекрасни има и ужасни - внимавайте. Ако купувате втора ръка (нов също) бинокъл гледайте за съосност на двете му части (ако след като гледате през бинокъла се чувствате разногледи или ви заболи главата значи нещо не е наред) и за големи издрасквания по оптичните повърхности (малките по-принцип не вредят много). Тук можем спокойно да оставим биноклите. Ако ви интересува темата можете да се разровите из Мрежата. Време е да погледнем към телескопите.

Монтировки

Всъщност преди да разгледаме телескопите не е зле да рагледаме видовете монтировки за телескопи . Монтировката е това, на което се поставя телескопа. Не с бъркайте с триногата (или колоната) на телескопа. Монтировката се поставя върху триногата/колоната, а после на нея се закрепя телескопа. Принципно има два вида монтировки - алт-азлимутални и екваториални. Първите се движат по азимут (наляво-надясно) и по височина (нагоре-надолу). секомптъризираните монтировки от този тип се използват все по-рядко, защото често са слаби и не могат да следят движението на небесните обекти. Въпреки всичко тази монтировка е по-добрия избор при наземни наблюдения с малки телескопи и далекогледи поради опростеното и интуитивно боравене с нея. Единственте алт-азимутални монтировки, които се ползват често за астрономически цели са компютъризираните едновилкови или двувилкови такива. Екваториалните монтировки се движат по две оси - полярна и деклинационна. Движението става по небесните север-юг и изток-запад. За да се научите да боравите с такава монтировка се изисква малко време, но веднъж като свикнете, ползването й ще е лесно. Ако правилно се насочи полярната ос на екваториалната монтировка към небесния полюс монтировката може да следи небесните обекти с въртене само по една ос (полярната). Това е несравнимо удобство, особено ако монтировката е снабдена с мотор за полярната ос. Такъв тип монтировка е задължителна за астрофотография. Напоследък често се ползват компютъризирани (или Go-To) монтировки. Тези монтировки могат да бъдат както едно/двувилкови алт-азимутални така и екваториални като и в двата случая могат автоматично да прицелят телескопа в желан от наблюдателя обект и да го следят. Въпреки че Go-To функцията изглежда привлекателна доста любители смятат, че този тип монтировки ги "ограбва" от "удоволствието" сами да търсят обектите си. Тези монтировки задължително се нуждаят от захранване и дори много от тях въобще не могат да работят в обикновен (не Go-To) режим без него. Повечето любителски телескопи са оборудвани с екваториална или с Go-To монтировка. Масовите екваториални телескопи обикновено са с монтировки EQ1-6 като 1 е най-слабата, а 6 най-силната. Цените на тези монтировки са от 80$ за най-слабата и около 800$ за най-силната. Под сила на монтировката се има в предвид максималната маса с която може да бъде натоварена. Има компании, които произвеждат много по-качествени монтировки, които съответно са и доста по-скъпи. Монтировките на Astro-Physics са еталон на качеството, но обикновено трябва да се запишете в списъка с чакащите за да можете да дадете поръчка! Mountain Instruments, Software Bisque, Losmandy, Takahashi, Vixen и още няколко компании произвеждат качествени монтировки с различна сила на цени вариращи от 700 до над 10000$!

Телескопи

Телескопи!!! Биноклите може би не са вълнуващи колкото телескопите. Въпреки че повечето от хората са виждали телескоп, дали на живо или не, малко от тях знаят целта на тези уреди. Попитайте примерно десетина души. Вероятно ще получите отговор от типа: "Целта на телескопа е да увеличава далечни обекти". Дали това е правилният отговор. Можете да направите следния експеримент. Излезте в ясна вечер от добре осветено помещение и погледнете нагоре. Какво виждате? Вероятно само няколко от по-ярките звезди. Но ако останете известно време ще забележите, че виждате все повече и повече звезди. Какво се промени, че започнахте да виждате повече? Да не сте променили увеличението, или пък да не би звездите да са станали по-ярки? се естествено. Това, което се е променило е количеството светлина, навлизащо в окото ви в следствие от разширяването на зениците ви, които се опитват да компенсират за тъмнината. Следователно основната цел на телескопа е да събира светлина. Колкото е по-голям толкова повече светлина събира. Ако си спомняте говорихме, че апертурите на телескопите обикновено са кръгове, а площта на кръговете се увеличава с квадрата на радиуса им. Ако направим сметката за 7х35 и 7х50 бинокли ще стигнем до извода, че 7х50 събира около 2 пъти повече светлина, въпреки че на външен вид двата бинокъла не се различават много. Да вземем и друг пример. Ако имаме 10" телескоп и го сравним с 12" такъв. 12" събира 44% повече светлина. Не е зле за увеличение само с 2". След тези разсъждения би било логично да си помислите, че е най-добре да си вземете възможно най-големия телескоп, който можете да си позволите. Отговорът е може би, а за някои хора отговорът е твърдо не. Но може би избързахме малко с нещата.

Любителските телескопи са три основни вида - рефрактори, рефлектори и катадиоптрични.

Рефрактори 

Типичен рефрактор на екваториална монтировка

Рефракторите са това, което повечето хора си представят като чуят думата телескоп. Те събират светлина посредством обектив, който с фокусира в противоположната страна на тръбата, където са разположени фокусиращото устройство и окуляра. В определен момент рефракторите почти изчезват като сериозен избор за любителите, но напредъка в технологиите за производство на стъкло и отглеждането на специалнаи криятали за направата на оптични елементи връщат живота на рефрактора. Сред преимуществата на рефракторите са липсата на централна обструкция, затворената оптична система и рядката нужда от центровка/юстировка на оптичната система. Сред недостатъците им са високата цена (спрямо аналогична апертура друг вид телескоп), големите размери и вторичния спектър (хроматизъм). Хроматизмът е оптична аберация, породена от факта, че различните цветове на светлината се пречупват в различна степен от обектива, в следствие от което не всички цветове се фокусират в една точка. Колкото е по-светлосилен телескопа, толкова е по-произнесен хроматизма. Тази аберация е довела до разработката на ахроматичните обективи (такива са по-голямата част от сега произвежданите обективи). Те фокусират два цвята в една точка като по този начин намаляват значително хроматичната аберация. Още по-добри са т. нар. апохроматични обективи - те фокусират три или повече цвята в една точка като практически елиминират хроматичната аберация. За съжаление обаче телескопите с апохроматични обективи са безбожно скъпи. Рефракторите обикновено се произвеждат с апертури между 60 и 150мм, но някои компании произвеждат и по-големи. Светлосилата има варира от f/5 до f/13. Някои малки модели се монтират на едноръки вилкови Go-To монтировки или на обикновени алт-азимутални такива, но болшинството са на екваториални с различни размери. Всички компании произвеждащи масови телескопи произвеждат и рефрактори. Продуктите на Orion, Celestron и Meade са доста разнообразни и включват ахроматични рефрактори с различни качество, апертура и светлосила. Цената има варира в широки граници според качеството и окомплектовката (150-1000$). Orion и Celestron предлагат и малки (80-100мм) апохроматични рефрактори от нисък клас на "атрактивни" цени (700-1200$ само за оптичната тръба; добавете още толкова за добра окомплектовка). Руските ахроматични рефрактори ТАЛ предлагат качество на добра цена. Старите ахромати на Цайс са много търсени поради много добрата си цветна корекция (цената им съответно е висока). Във високия сегмент на пазара на рефрактори са производителите на апохромати като Astro-Physics, TMB, Takahashi, Tele Vue, TEC, Hutech. Първите четири се смятат за производителите на най-качествените любителски телескопи-рефрактори като цените за оптична тръба и на най-малките им модели надхвърля 2500$. Компаниите William Optics и Vixen предлагат богата гама от качествени малки рефрактори ахромати и апохромати с добра механика на добри цени.

 

Рефлектори 

Типичен рефлектор на екваториална монтировка

Друг основен вид телескопи са т. нар. рефлектори. За създател на този тип телескопи се смята сър Исак Нютон, поради което рефлекторните (или отражателни) телескопи изпълнени по схемата разработена от него, често се наричат нютони. съществуват различни видове оптични схеми на рефлектори, но като цяло можем да кажем, че рефлекторите събират светлина посредством сферично или асферично (параболично, хиперболично, елиптично) главно огледало, намиращо се в задния край на тръбата, което отразява светлината към по-малко огледало, намиращо се в предната част на тръбата, което пък от своя страна отразява светлинния сноп извън тръбата към фокусиращото устройство и окуляра. Сред преимуществата на рефлекторите са ниската им цена на инч апертура, липсата на хроматична аберация и относителната портативност (поне спрямо рефрактори със сравнима апертура). Към недостатъците им спадат наличието на централна обструкция (особено голяма при по-късофокусните модели) и честата нужда от юстировка на оптичната система (особено при светлосилните системи). Има рефлектори без централна обструкция, но поради по-специалния им характер няма да бъдат разгледани в тази статия. Рефлекторите за любители обикновено се произвеждат с апертури между 76 и 254мм и светлосила между f/4 и f/9. естествено има и доста по-големи, но повечето от тях не са монтирани на екваториална монтировка (като болшинството от нютоните), следяща небесните обекти, а на по-проста алт-азимутална такава, която се върти по азимут и височина. Калифорнийският астроном-любител Джон Добсън първи разработва проста алт-азимутална монтировка за употреба с голям нютон и затова телескопите монтирани по този начин носят неговото име - добсъни. Добсъните обикновено се произвеждат с апертури между 4.5 и 18", но има и колосални уреди с размери 36". Все пак моделите, които се транспортират относително лесно и могат да се обслужват от един човек рядко надхвърлят 15". Големи нютони рядко се монтират на екваториални монтировки поради големите им физически размери, което води до определени трудности при боравенето с тях. Всички компании, произвеждащи масови телескопи произвеждат и нютони/добсъни. Продуктите на Orion, Celestron и Meade са доста разнообразни и включват нютони и добсъни с различни размери, качество и окомплектовка. Цените варират от около 200$ за малките добсъни и екваториални нютони до около 1000$ за най-големите добсъни и около 1200$ за най-големите екваториални нютони. Доста други компании предлагат рефлекторни телескопи със сходни цени и качество. Руските ТАЛ-1 Мицар и ТАЛ-2 имат непоклатима репутация за оптика и изработка, потвърдена и проверена с годините. ТАЛ-1 се намират втора ръка и струват около 300 лв (апертурата им е 110мм). Има възможност да си внесете нов рефлектор ТАЛ от Русия на цени между 400 и 1200 лв според апертурата и окомплектовката. Няколко компании като Obsession, Starsplitter и Starmaster предлагат свръхкачествени добсъни на цени надминаващи 3000$. Тези инструменти имат перфектна оптика и са красиво изработени от качествен дървен или композитен материал - истинско произведение на изкуството. Компанията MAG1 Instruments произвежда свръхпортативни "сгъваеми" добсъни с малка централна обструкция на цени между 1500 и 3000$ според размера и окомплектовката. Друга разновидност на рефлекторите е класическият касегрен. Той естествено е изобретен от Касегрен. Първото име на френския изобретател е забулено в мистерия като различни източници сочат различни имена - Лоран, Уилям, Жак. Лоран се счита за най-вероятното. Този тип телескопи ползват параболично първично огледало, което отразява светлината към хиперболично вторично такова, което от своя страна с отразява към дупка в първичното където се намира окуляра. Основните разлики с нютоновия рефлектор са хиперболичното вторично огледало (плоско при нютоните) и изнасянето на светлината зад първичното огледало (при нютоните светлината се изнася в горния край на тръбата). Обикновено инструментите са дългофокусни и следователно с малко зрително поле. Централната обструкция често е по-малка от тази на нютонов рефлектор. Този тип телескопи рядко се ползва от любителите и не се произвежда масово. Все пак заслужава да бъде отбелязан, тъй като някои негови модификации се ползват много често от звездобройците.

 
Оптична схема на рефлектор

 

 
Оптична схема на класически касегрен

Катадиоптрични 

 

Третият основен вид любителски телескопи са катадиоптричните. Катадиоптричните оптични системи ползват и огледала и лещи. Към тях спадат модификации на класическия касегрен и нютоновия рефлектор - Шмид-Касегрен, Максутов-Касегрен, Шмид-Нютон и Максутов-Нютон. И при четирите дизайна светлината минава първо през коригиращ оптичен елемент, разположен в предния край на тръбата. При катадиоптричните разновидности на класическия касегрен след преминаването през коригиращия елемент светлината достига главното огледало в задния край на тръбата, което с отразява към изпъкнало вторично огледало, намиращо се на гърба на коригиращия елемент, което пък от своя страна с отразява към окуляра през дупка в главното огледало. Сред преимуществата на касегреновите модификации са невероятната компактност (резултат от сгънатия върху себе си оптичен път), голямото разнообразие от аксесоари, затворената оптична тръба и рядката юстировка. Сред недостатъците им са относително високата цена, склонността към образуване на конденз върху коригиращия елемент, по-дългото време за достигане на температурна стабилизация, наличието на по-голяма централна обструкция и тясното зрително поле. Тези  телескопи обикновено се произвеждат с апертури между 3.5 и 16". Светлосилата им варира от f/10 до f/15. Обиновено се монтират на едноръки/двуръки вилкови или на различни екваториални монтировки.  Orion, Celestron и Meade предлагат добри Максутов-Касегрен телескопи (макове). Апертурата на телескопите от тези им продуктови линии варира между 90 и 150мм. Цените са между 300 и 1000$, според начина на монтиране, наличието на Go-To функция и окомплектовката. Руските фирми Интес-Микро, ЛОМО, СТФ и Сантел имат традиции в производството на макове, които са ненадминати по качество. Цените им започват от около 800$ само за оптичната тръба на малките модели. Celestron и Meade предлагат невероятно разнообразие от Шмид-Касегрени с апертури от 5" до 16" и цени от 700 до 16000$ според апертурата начина на монтиране, наличието на Go-To функция и окомплектовката. Може би най-популярни са 8" Шмид-Касегрени. И двете компании предлагат такива модели на различни монтировки и с различна окомплектовка като цената на тези инструменти варира между 1000 и 2500$ според екстрите. Руските ТАЛ-К (Клевцов) също са представители на катадиоптричните модификации на класическия касегрен. Те са много подобни на маковете, само че ползват и специален оптичен елемент, разположен между главното и вторичното огледало. Това са телескопи, оптимизирани за астрофотография, но се ползват с успех и за визуални наблюдения. Налични са в апертури 6, 8 и 10". Част от любителите се насочват и към катадиоптричните нютони. При тях светлината следва път, подобен на този при нютоновите рефлектори като има добавен коригиращ елемент в предната част на тръбата. Малко са фирмите които произвеждат такива телескопи. Основният производител на Шмид-Нютон телескопи е Meade, а на Максутов-Нютон - Интес-Микро. Да разгледаме първо Шмид-Нютон. Този тип телескопи се произвеждат с апертури между 6 и 10" като светлосилата е от прядъка на f/4-f/5. Цената им варира между 800 и 2000$ според размера и окомплектовката. Сред преимуществата са затворената тръба, малките маса и размери, широкото зрително поле. Сред недостатъците са нуждата от юстировка, голямата централна обструкция, по-дълго време за достигане на температурна стабилизация и склонността за образуване на конденз по коректора. Основното приложение на Шмид-Нютон телескопите е астрофотографията, но доста любители ги ползват и като визуални телескопи. Максутов-нютоните обикновено се произвеждат с апертури между 5 и 10" и светлосила около f/6. Цената им е между 900 и 10 000$ според размера и качеството на изработка. Този тип телескопи често са проектирани така, че да имат много малка централна обструкция (под 20%), което дава гледки, доближаващи се до тези на апохроматичен рефрактор. Сред недостатъците на този дизайн са дългото време за достигане на температурна стабилизация, склонноста към образуване на конденз, а често и по-голямата маса (в сравнение с аналогичен нютон), която изисква по-здрава монтировка. Този тип инструменти са идеални за визуални наблюдения.

 
Оптична схема на Шмид-Касегрен

Оптична схема на Максутов-Касегрен

Оптична схема на Шмид-Нютон

Оптична схема на Максутов-Нютон

Какъв да купя? 

Сигурно ще попитате: Какъв да си купя? Това е доста важен въпрос. Изборът зависи от вас самите, от финансовото ви състояние, от наблюдателните ви навици, от мястото, от което ще наблюдавате и др. През 60-те и 70-те години на миналия век рефлекторът е бил изборът на болшинството от любителите. От 80-те насам те са запленени от портативността на катадиоптричните касегрени. Тогава "мъртвият" рефрактор "се съживява" благодарение на производството на нови видове стъкла. В днешни дни се ползват и трите дизайна. За преимуществата и недостатъците на различните телскопи говорихме по-горе. Сега ще обсъдим някои други аспекти, влияещи на избора. Въпреки ниската цена на рефлекторите и оптичното превъзходятво на рефракторите, любителите често се спират на катадиоптричните касегрени . Това въобще не е чудно. 10" телескоп от този дизайн е относително евтин и портативен. 10" рефлектор е по-труден за ползване - особено такъв, монтиран на екваториална монтировка. 10" рефрактор?!?! Забравете!!! Ще ви трябва обсерватория за да го поместите. Въпреки всичко 4.5 или 6" рефлектори и добсъни са отличен избор за начинаещи. Но да не избързваме. Задължително трябва да се спомене, че в днешни дни никой от трите дизайна няма превес над останалите, което прави избора още по-труден. Просто няма "най-добър" телескоп. Както няма и най-добър компютър и най-добър автомобил и т.н. По-опитните любители  познават добре предимствата и недостатъците на различните дизайни и често имат повече от един телескоп. Това вероятно е единствения начин да имаш "най-добрия" телескоп. Но доста от навлизащите в това хоби не могат да си позволят лукса да притежават повече от един телескоп. Изправени пред задачата да си изберат телескоп от стотиците възможни доста от купувачите стигат до едно безкрайно обмисляне. Това състояние се нарича "парализиране-от-анализиране". Ако на ден отделяте повече от час в разглеждане на различни интернет магазини за телескопи и каталози вероятно сте от засегнатите. Просто си купете нещо и ще се почувствате по-добре. Със сигурност ще се забавлявате с този телескоп, а и което е по важното - ще можете да разберете на къде да се насочите за в бъдеще: по-голям телескоп за наблюдения на мъглявини и галактики, телескоп с много добра оптика за планетни наблюдения или пък инструмент за астрофотография. В никакъв случай не правете избора си на база рефрактор срещу рефлектор или пък Шмид-Касегрен срещу Максутов Касегрен. Други са факторите, които са важни за приятни нощи под звездите. Както вече казахме увеличението няма значение. Това е понятие лишено от смисъл. Не купувайте телескоп заради увеличението, с което е рекламиран. Със съответния окуляр всеки телескоп може да постигне увеличение от порядъка на няколко стотин пъти. Само че образа ще е отратителен и размазан. Защо ли? Просто не достига светлина. Когато образа се увеличи светлината се разпределя на по-голяма площ и става прекалено слаба за да е използваема. Просто не е по силите на телескопа. естествено е да попитате: Колко може да увеличи даден телескоп? Максималната смислена стойност е около 50-60 пъти апертурата на телескопа в инчове. Например максималното смислено увеличение, което можете да постигнете с 4" телескоп е около 200-240 пъти. Ако някой твърди, че този телескоп достига увеличение примерно 600 пъти, то той е недоброжелателен и цели да подмами незапознати купувачи. Друго препятствие пред ползването на големи увеличения е атмосферата. Тя е в непрестанно движение, което силно повлиява на образа в телескопа. Някои нощи може да са по-добри от други, но в крайна сметка атмосферата винаги пречи. При слабо увеличение негативния ефект е едва доловим, но при по-високо турбуленцията в различните атмосферни слоеве взема своето. Дори големи телескопи рядко успяват да държат увеличение над около 350-400 пъти. И още веднъж: Избягвайте телескопи продавани на база увеличението им.

След като заклеймихме увеличението и нееднократно споменахме апертурата вече разбирате, че истината е в големите телескопи, а не в "увеличаващите". Дали това винаги е така? Ако не внимавате можете да пипнете "апертурна треска". Един от симптомите е "как ли би изглеждало това в "колосалния супертелескоп". Бъдете предупредени обаче. Големите телскопи не се нравят на всички. Причините са няколко. Големите телескопи не се събират в малки коли. Доста любители си купуват големи телескопи без да се замислят как ще ги носят и транспортират. Избягвайте инструменти, които не могат да бъдат изнесени навън на две или най-много три части. Най-честата им съдба е продажба или забвение в килера веднъж след като мине еуфорията от купуването им. Друг проблем са слабите монтировки. За съжаление се продват телескопи, чиито монтировки определено са слаби за тежестта им. Образа в тези уреди ще затреперва всеки път като ги докоснете или при задухването и на най-слабия ветрец. Въпреки всичко обаче, монтировка, която е достатъчно силна за телескопа, може да се окаже прекалено тежка. Ако се ориентирате към по-малка апертура ще имате стабилно монтиран портативен телескоп. Не подценявайте монтировката - тя е не по-малко важна от добрата оптика. Друго нещо, което трябва да имате в предвид за големите телескопи е голямата им цена. Ако изгубите интерес към астрономията ще имате значителна инвестиция в телескоп, който може да се окаже труден за продаване. Ще кажете, че няма да загубите интерес. сищо не се знае. Много хора се отказват. Големите, трудно сглобяеми и още по-трудно ползваеми телескопи са една от причините. От друга страна обаче не по-малко любители са се отказали, защото са си купили прекалено малък телескоп. В повечето случаи начинаещите трябва да избягват закупуването на инструменти, по-големи от 8". Все пак най-добрият телескоп е този, който бихте ползвали най-често. Малък качествен инструмент, лесен за ползване може да ви радва цял живот.

Трябва да имате в предвид и мястото, от което ще наблюдавате най-често. Можете ли да наблюдавате от дома си? Ако можете, небето тъмно ли е или е осветено от градски лампи и други светлини? Има ли постройки, дървета, възвишения и др., които да ограничават гледката. На какво разстояние ще пренасяте телескопа? Ако ще наблюдавате от силно осветено място е за предпочитане да ползвате телескоп от f/7 до f/15. Принципно тези инструменти често са оптично по-качествени от ултрабързите f/4-f/5 системи като в същото време с дадени окуляри постигат по-големи увеличения. Тези две неща са важни за по-добра гледка към Луната и планетите, които обикновено са едни от най-добрите мишени при светло небе. Ако вероятността да използвате телескопа си от вкъщи е малка не е лошо да направите избора си на база портативност и лесно транспортиране. 4-8" катадиоптричен касегрен, 6" рефлектор или 4" рефрактор на екваторилна монтировка вероятно биха били ползвани по-често от по-големи инструменти. От друга страна, ако сте от хората благословени с тъмно небе и можете да съхранявате голям телескоп в сглобено състояние, то на всяка цена се насочете към голяма "пушка" - 10-15" добсън или 10-12" Шмид-Касегрен. Под тъмно небе дори нискокачествените малки обзорни рефрактори, които не са подходящи за градски условия, дават зашеметяваща панорамна гледка към звездните полета на Млечния Път.

Доста от начинаещите искат да правят снимки през телескопа си. Често те имат в предвид детайлни цветни снимки на мъглявини и галактики. Това е особено трудна част от астрофотографията, която изисква инвестиция от порядъка на поне 2500$ само за телескоп и монтировка без да смятаме допълнителните нужни аксесоари. Красиви астрофотографии могат да се получат и със значително по-скромна техника, но детайлните снимки на мъглявини и галактики не са сред тях. Освен ако астрофотографията не е основната цел, игнорирайте изискванията й когато правите избора си. Купете си телескоп, с който е приятно да изследвате визуално небето. Като последен съвет за закупуване на телескоп - избягвайте телескопи, струващи под 200-250$. Ако телескопът има Go-To функция не купувайте по-евтин от 600-700$. Цени по-ниски от споменатите предполагат някакви компромиси с окомплектовката или качеството на телескопа и/или монтировката.

Полезни аксесоари

Ако след покупката на телескопа са ви останали малко свободни средства можете да инвестирате в някои аксесоари, които определено правят живота на любителите-астрономи по-лек. Един от най-важните такива аксесоари е червеното фенерче (червеният цвят влияе най-слабо на адаптацията на очите към тъмнината) с регулируема сила. С негова помощ ще можете да правите евентуалните дребни настройки по телескопа и да четете звездни карти. Стол с регулируема височина е направо дар от боговете. Когато наблюдавате седнали е доста по-удобно и избягвате болките в гърба и врата, в резултат от което качеството и удобството на наблюденията се увеличава. Сгъваемата масичка често е необходима - да поставяте карти, окуляри, да правите записки или зарисовки. Голямо удобство е да имате и някакво куфарче за окулярите и другите дребни аксесоари. Така можете да държите всичко в ред и намаляте вероятността да загубите нещо на полето. Куфарчетата/сандъците за телескопи също са от голяма полза при транспортитане и съхранение. Въобще всяко нещо, което прави нощите ви под небето по-приятни си струва инвестицията.

 

Какво се вижда през телескоп?

Вече би трябвало да сте напълно подготвени да направите добър избор и можем да обърнем поглед другаде. Не сме говорили за това, което се вижда през телескоп. Имайте в предвид, че това силно зависи от качеството му, от атмосферата, от уменията ви и много други. Като имаме в предвид, че веднъж след като сте направили покупката единствения от споменатите фактори, който можете да контролирате е собствените ви умения, не е лошо да вложите усилия за подобряването им. За съжаление в днешно време доста любители не го правят, а просто си купуват по-голям телескоп. Трябва да прекарвате много време под звездите с телескопа си. Колкото повече гледате, толкова по-добри ще ставате и толкова повече ще виждате. астрономията изисква търпение преди всичко. Но може би се отнесохме доста настрани. Ето какво може да се види с 6" рефлектор при добри атмосферни условия:

Всички обекти на Месие - 110 на брой, вклюващи мъглявини, галактики, звездни купове и др. Отначало голяма част от тях ще ви изглеждат неясни и мъгляви, но с времето ще се научите да ги виждате.

Много NGC обекти, включващи мъглявини, галактики, звездни купове и др.

Всички планети без Плутон. Пръстените на Сатурн, сянката на пръстена върху планетата и сянката на планетата върху пръстена, процепа Касини в пръстена, големите луни. Облачните ивици на Юпитер, Голямото червено петно, сенките на луните върху планетата, големите луни. Детайли от повърхността на Марс (особено добре се виждат веднъж на всеки две години когато Марс се приближава максимално близо до Земята), включително полярните му шапки. Фазите на Меркурий и Венера. Уран и Нептун са в общи линии цветни кълба.

Стотици кратери и образувания по лунната повърхност.

Слънчеви петна и друга слънчева активност с подходящ филтър.

И на последно място (но не и по важност)
Хубавото момиче от съседния блок преди да си легне. Да, точно това момиче с големите... възможности!!!

Това са основните неща, които трябва да знаете преди да си купите телескоп. естествено има още много други съображения, но те са по-тясно специализирани и затова не бяха обсъдени тук. Ако все пак има още нещо, което ви е неясно търсете допълнителна информация в Мрежата, книгите или пък пишете в нашия он-лайн дискусионен форум където други любители ще ви помогнат да се насочите в правилна посока.

--
Пламен Пенчев - Nuke
август 2005 г.
Велико Търново